Детството е като чудновато създание с претенции, свой ритъм и сърцебиене. И за да диша спокойно, то е нужно нещо много малко. Масло и хвърчило. Маслото в отношенията прави децата меки и нежни. Податливи на красиво формиране, докато извайваме от тях изящен съд. Нужно е умело да втриваме масло на грижа, любов и внимание. Дете без масло боледува от сухота и чупливост. Искаме ли счупени деца?
Хвърчилото пък ще поддържа курса на сърдечния детски устрем. Така сърцето на детето ще пее с правилните тонове. С лекота. Без натиск и фалш. За да се научи да лети. Първо плахо и ниско. После по- високо, щуро и устремено към хоризонти. Връзката ни с детския свят е необходима, нежна, удовлетворяваща и почти вълшебна.. Защото общуването с децата е утоляване на жажда. Пиеш вода от планински поток . И искаш още. Топваш ръка и сърце в най-наситената чистота – ДЕТЕТО, и се оставяш то да промени теб, да те облагороди и предизвика да го пазиш. Да не изчезне. Детството не е период. Нито стадий. Детството е състояние на душата. Учителят е пазител на детството. Войн с много масло и хвърчила в ръката си.
Теодора Кирова
