За нея балетът е не само движение на тялото, но и на душата. „Това означава да вдъхнеш живот на всяка фибра от твоето тяло и тя да се устреми към нещо по-висше, което понякога е невидимо за очите. По този начин пренасяме зрителя в друга реалност – тази на красотата, на мечтите, на вдъхновението, на голямата изпепеляваща любов“, обяснява чаровната Нина Гачевска. Тя е едно от чудесните ни открития и отскоро грациозната балерина води в „Двореца на щастливите хора“ заниманията по класически балет и „дворцови“ танци (валс, полонеза, френски кадрил, гавот и др.).
За балета и голямата сцена 
По-голямата част от живота на Нина е свързана с красивото и въздействащо танцово изкуство. Завършила е Националното училище за танцово изкуство с профил „Класически балет“. От 2005 до 2009 г. танцува на сцената на Музикалния театър „Стефан Македонски“. Участвала е в оперети и мюзикъли от световна величина, изпълнявани пред наша и чужда публика – „Царицата на чардаша“, „Графиня Марица“, „Хубавата Елена“, „Виенска кръв“, „Прилепът“, „Цигански барон“, „Евита“, „Мис Сайгон“, „Исус Христос суперзвезда“ и др. Гастролира с трупата на театъра в Япония, Германия, Холандия, Белгия.
„Спектаклите пред японска публика минават по различен начин – разказва Нина. – Японците запазват абсолютно мълчание през целия спектакъл, но накрая избухват и то така, че не можеш да си тръгнеш от сцената. Уникална публика, много сърдечна. Много уважават нашето изкуство. За тях българската култура е много интересна и дори екзотична. Когато си говорихме с местни и им казахме, че сме от България, никой не обърка България, всички възкликваха: „Стоичков! Кисело мляко!“
За адреналина преди излизането на голямата сцена, Нина признава:
„Винаги има сценична треска, но тя е вътрешно подбуждане, нещо, което те мотивира, а не притеснение в общоприетия смисъл. Това са тези пеперуди, които те мотивират, които дори и в най-трудните ти дни те карат да се вземеш в ръце, да покажеш най-доброто от себе си и винаги успяваш. Уча моите ученици, че сценична треска няма, че тя е измислена за оправдание на хората, които не са подготвени. Аз вярвам, че радостното усещане е нещо съвсем различно и че то е необходимо, защото наистина те мотивира и те кара да дадеш най-доброто от себе си. Тук е моментът да кажа, че сцената винаги показва доколко човек е готов за нея. В този смисъл тя е жестока, защото наистина на нея трябва да излезеш, когато си напълно готов, и технически, и емоционално.“
Като всяко нещо в живота, успехът също има своята цена. „Не липсват трудности и перипетии“, казва Нина и добавя:
„Понякога има болка. И когато палците са пълни с кръв, и когато имаш травма, и когато не си щастлив, и когато 8 часа в залата наистина си казват своето, както върху тялото, така и върху съзнанието, пак си заслужава! Защото всички тези часове в залата понякога са усилия само за три минути изява на сцената. А тези три минути окриляват всичко и няма по-голяма радост от това да танцуваш пред публика, пред своите най-близки. Няма по хубаво то това да докажеш, че наистина си е заслужавало и то чрез това, което си постигнал, чрез своята ефирност и грация.“
За призванието и за това да преоткриваш изкуството чрез учениците си
Истинското си призвание чаровната млада жена открива в това да води малките балерини в пътя на израстването им от първите несигурни балетни стъпки до големите и сложни пируети и скокове. „Винаги съм откривала радост в себе си и винаги съм търсила да събудя тази искрица радост в децата, които посещават моите часове“, споделя Нина. През 2010 г. тя завършва „Балетна педагогика“ в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, но още докато учи в Националното училище за танцово изкуство нейният първи балетен педагог, г-жа Бонка Матова, й казва, че ще стане учител. „Бях забравила за това, но когато вече следвах „Балетна педагогика“ тя ми го припомни. Разбрах, че наистина винаги съм искала да работя с деца. Чрез всяка моя малка балеринка отново преоткривам изкуството“, споделя Нина. Така вече десет години чаровната млада жена работи като педагог, а нейни възпитаници са носители на награди от различни конкурси, състезания и фестивали в областта на танцовото изкуство.
„Балетът за най-малките е адаптиран под формата на игри, начинът, по който те възприемат най-лесно – обяснява Нина. – Може би за един страничен наблюдател ще е чудно защо по време на класически екзерсис правим жабка, асансьорче, пеперудки, диригент, може би дори неща, които не са в толкова близка асоциация с балета, но те намират своето място в обучението с децата. Разбира се, казвам им терминологията и те я знаят, защото е важно да си говорим на истинския, балетния език. Но няма нищо по-хубаво от това, когато правим диригент, те да се заливат от смях, да се радват и да изпълняват упражнението с голямо удоволствие.“
От 2015 г. Нина е ръководител на Студио за класически балет „Тиара“, а отскоро е част и от екипа на Двореца.
За Двореца, за щастието и за обогатяващата сила на балета 
„Когато преди няколко месеца Жани Ковачева ме покани да видя Двореца и да ми разкаже за мисията на преподаването тук и за децата, с които ще работя, приех с голяма радост, въпреки че вече графикът ми беше пълен. Когато отворих външните порти наистина видях, че е Дворец и видях колко всички са щастливи. Няма начин човек да не се почувства щастлив, когато е обграден от тази красота, начинът, по който всичко е аранжирано и очите му се радват и се спират на различни цветове, детайли. Неописуема беше радостта ми, когато видях балетните зали с огледала, стенки, красив под с дървена настилка, както и че има корепетитор и децата с радост очакват тези часове. Освен това начинът, по който се преподава тук, отговаря на моя – ясни правила с много щастие. Всеки нормален човек би приел да работи тук. Всеки човек би се радвал да вижда как мъничките, несигурни стъпки се превръщат в големи балетни стъпки и как едно малко мишленце израства за една година пред теб и се превръща в можещ голям човек, който е усвоил много знания и то с най-нормалните способи за това – с игри, с добро отношение, с разказване на приказки, с разказване на това как се случва балетът. Страхотно е децата да виждат, че както големите го правят, по същия начин се случва и при тях – с хубав балетен екзерсис, загрявка на земя, с няколко игри за музикалност и развиване на артистичността и вече до големите и сложни пируети, скокове и танцови композиции.“
Нина е категорична, че заниманията с балет са обогатяващи за всяко дете, независимо дали ще продължи в бъдеще да се занимава професионално или не. Танцовото изкуство е еднакво подходящо както за момиченца, така и за момченца. „Мъжът в балета има специална роля – обяснява Нина. – Момченцата могат да правят поддръжки, да бъдат кавалери. Ние се учим, че зад всяка красива балерина стои един силен балетист, който е в подкрепа на нейната ефирност и се движи също толкова леко по сцената.“ За невероятното въздействие на балета Нина обяснява още:
„Балетът изгражда много неща: Ако започнем от физическите, като добра осанка, правилна стойка, координация, красиви ръце, които идват от правия гръб и стигнем до това, че постройката на краката в балетния екзерсис са абсолютно естествени и с тях могат да се коригират много проблеми в детска възраст – дюстабан, Х-образно извиване на коленцата, което се причинява дори от по-сложни и тежки заболявания като рахит. Само след няколко месеца има подобрение в състоянието на такива деца. Това е страхотно. Имах невероятен случай с такова детенце. След специални упражнения крачетата започнаха да се изправят и в момента детето е с абсолютно прави крака. Балетът не причинява болка, а с подбрани упражнения под формата на игра може да подобри и дори напълно да изключи такива изкривявания. Добре повлиява и гръбначни изкривявания, особено упражненията, които правим на земя, тъй като подът е твърд. Заимствала съм много от тези упражнения не само за доброто им физическо здраве, но това помага и за доброто балетно изпълнение. Не мога да не спомена, че балетът учи на естетика във всичките измерения – в това, че слушаме класическа музика и имаме възможност да се докоснем до изпълнения на живо на етюди от нашия корепетитор, до това, че изяществото, грацията присъстват във всички изкуства. С децата учим това, че има стремежи, които са по-висши от зримите, че се стремим към тази естетика по всевъзможни начини и можем да я изградим. Колко е хубаво?!! Те наистина творят красота!“
