Исках да я зарадвам с моята благоуханна супичка. Тя си преминаваше през трудните места и имаше своите въпроси. Аз пък нямах отговорите. Затова реших да й споделя тайната рецепта, чието благотворно действие е гаранция. Тя трябваше да си я направи сама като стъпка по стъпка изпълняваше инструкциите.
Едно от любимите ни неща за хапване е вълшебната Пилешка супичка. Тя със сигурност е за душата. Приготвя се по изключително специален начин и нейното ухание ни кара да притваряме очи докато посръбваме (е, не се сърба, де!) всяка една лъжичка. Пилешката супичка напомня за Любовта – странно наистина, но факт – тя е гореща и много вкусна.
Малко са просветените в нейното приготвяне.
Ето тайната:
1. Първо се поливат цветята :) Не знам защо, но така трябва.
2. Продуктите се нареждат на масата на фона на музичка.
3. Измиваме месцето и го нарязваме на малки кубчета.
4. Нарязваме морковче, лукче, гъбки, зелена пиперка (зелена! Зелени сме и много неща не разбираме!) – всичко е много ситничко…
5. Прибавяме в тенджерката, в която има зехтинче и задушаваме като бъркаме до побеляване на месцето.
6. Прибавяме сол и черен пипер.
Пак разбъркваме. Понякога нещата от живота изглеждат някак си разбъркани и непонятни, но като разбъркаме с Лъжицата, всичко си идва на мястото.
7. Шепичка ориз измиваме и добавяме.
Малките семенца на оризчето са сякаш незначителни, но те придават специфичен вкус на нашата супичка – също като малките насърчителни думички, които чуваме като „отворим прозореца на душата си“ – „можеш“, „знаеш“, „искаш“, „имаш“, „даваш“…
8. Доливаме вряла вода – много е важно!!! Не трябва да е студена, а вряла!
Много често сякаш обстоятелства и хора ни заливат със студена вода изневиделица – ние пък им отвръщаме с вряла вода, защото имаме огън и страст за живота! Нъц!
9. Разбъркваме отново!
10. Пак разбъркваме…
Всяко разбъркване на супата е с думите „Всичко ще се оправи, защото зная кой съм и Кой е с мен!“
Такааа… вече замириса ли благоуханно у дома? Мирише на къщичкааааа, на дом… А в дома винаги има любов и очакване! Оооо, всички искаме така да ухае, но… трябва да се потрудим – много ясно!
11. Добавяме едно ситно нарязано картофче – достатъчно е.
Като го белим си представяме, че обелваме онези лоши мисли, които ни се лепят по пръстите и кожата – измиваме го на струйка жива вода.
Чисто е картофчето. Чисти сме ние.
12. Като заври цялата тази вълшебнотия добавяме стиска фиденце (о, дано да е ситничко!)
Фиденцето ни показва колко нежна е душата – крехка… Как да я нахраним?
13. Чубричката е много добре да се добави – „бабина“ подправчица.
Докато я слагаме си мислим, че един ден така или иначе ще станем баби и ще ни разхврълят къщата разни човечета-внучета, на които ще им викаме: „Яж, баба, яж“… Хубаво нещо е чубричката – напомня за бъдещето….
14. Като омекне фиденцето, считаме че супичката е готовааааааа…
15. Разбъркваме
16. Пак разбъркваме и не мислим толкова.
17. Не мислим и не бъркаме! :)
18. Застройваме с яйце – „началото на живота“.
Това е като „настройване“ на нова вълна. Точка – каквото било – било.
Вземаме само жълтъче, слагаме лъжица кисело мляко и добавяме постепенно няколко лъжици супичка в чинийката. После връщаме обратно в тенджерката като …
19. БЪРКАМЕ.
Не сме объркани вече някак си…
20. Леко възвира нашата супичка и отместваме от горещия огън.
21. Магданозчето нарязваме и добавяме накрая – поръсваме с ръка живителната му сила и всичко става зелено и свежо…
НОВО НАЧАЛО.
– – –
Тук е много важно да се поеме дъх и да се усети аромата на пилешката супичка. А това е аромата на живота.
„Зацелваме“ порцеланова купичка или онази любима от рафта и си сипваме – щедро, с пълни черпаци. Или пълни шепи!?…
Парченце сиренце от някоя овчица.
Припечена филийка хляб от плодоносна нива.
Кръстосани крачета по пижама и рошава коса на кокче.
Задължително се досипва допълнително, защото една паница никога не стига.
Изобилна супа. Изобилен живот.
Тази тайна е голяма.
Колко лесно е да сме щастливи – само 21 точки.
В този свят сме гости. И можем с Пилешката супичка да нагостим…
Жани Ковачева
