Калин се преобразява с успех в различни роли. За скромните си 24 години вече има около десет изяви на сцената в опери, оперети и мюзикъли. Като всеки човек на изкуството мечтае за големите сцени по света, но е патриот. Предпочита да остане в България и да работи за развитието на родната култура. Определя се като работохолик, веселяк, късметлия… Не се страхува от предизвикателствата. Последното и най-интересно (по собствените му думи), в което се е впуснал, е преподаването на пиано в „Двореца на щастливите хора“. 
Самият той започва да го изучава още на 6 години, но не по инициатива на родителите, както е при повечето деца, а по собствено желание. Влюбва се в инструмента още при първия си досег с него. Случва се веднъж, когато придружава на репетиция по-голямата си сестра, която пее в училищния хор. „В една от паузите отидох до пианото и започнах да си свиря. Дойде преподавателката и ми каза: „Браво, малък. Много правилно натискаш клавишите. Искаш ли да дойдеш на урок и да видиш дали ще ти хареса?“ Прибрахме се вкъщи и казах на мама, че много ми е харесала музиката, която излиза от тази кутия. Тогава пианото ми се струваше като шкаф.“, спомня си Калин. Така започва музикалното му приключение. По същото време той тренира футбол към местния отбор на родния му Тетевен. Идва моментът, в който трябва да избере по кой път ще продължи- спортното училище в Ловеч и отборът на „Литекс“ или Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София и музикалната сцена. В това състезание надделява музиката. Решаваща роля изиграва статия, която Калин чете по препоръка на майка си.
„В нея пишеше, че Музикалното училище е сред най-елитните за музика в света и в него преподават много добри учители като директорката Милка Митева, Светла Славчева, Емилия Канева. Това са педагози, които са дали на света страшно талантливи музиканти. Това ме жегна и така започнах да се готвя за изпитите в музикалното училище. Моята преподавателка, която много ме обича и знае възможностите ми, много пъти ми е казвала, че съм много музикален, но малко се уплаши, защото по принцип децата от малкия град свиреха за удоволствие. Преди време е имало оркестър в Тетевен, но това са други времена. Аз ходех на уроци, защото ми харесваше и защото инструментът развива не само музикалността, любовта към музиката, но и характера, Когато свириш всеки ден, ти се учиш на дисциплина, дори на лишения. В много случаи, особено когато реших, че ще кандидатствам в музикалното училище, трябваше да пропусна много игри, много футбол, излизания с приятели. Тъй като инструментът иска своето, да му се отдадеш напълно и когато го направиш, след време ти се връща.“
Калин признава, че и за секунда не съжалява за времето, което е отделил да се развива като пианист. За музиката, която най-точно пресъздава вътрешния му свят, казва:
„Мога да се оприлича като характер с творчеството на Бетовен. Той е много специфичен композитор, тъй като в неговата музика има големи контрасти, както свириш пианисимо, получава се спокойна атмосфера и в един момент влизат бурни, много емоционални акорди. И в рамките на няколко музикални изречения или дори няколко такта отново се успокоява. Така моят живот е на постоянни приви и отливи. Но много обичам музиката, която може да те грабне, да те пренесе в различни състояния, както щастливи, така и към определени моменти от живота, които си изживял, мечти.“
В последната година на музикалното училище Калин решава да продължи в консерваторията с класическо пеене. „Някои неща в живота се случват, за да отворят очите ти към нещо друго“, философски заключава той. Вокалните му заложби открива бащата на най-добрия му приятел, който е професор по пеене в Музикалната академия. За избора си да се насочи именно към класическото пеене, Калин казва:
„Защото класиката е нещо, което е много висше. Казват, че артистът е пратеник на Бога, тъй като талантът, който ти е даден, трябва да го развиеш, да му се посветиш. Без да принизявам другите жанрове, както поп музиката, така и джазът са стилове, които слушам всеки ден, но оперното пеене развива гласа до такива височини, че можеш да използваш тази постановка във всеки стил. Това, че пееш опера, не означава, че не можеш да пееш поп или нещо друго. Но ако пееш поп музика, ще ти е доста по-трудно да изпълняваш опера. Затова взех такова решение. Не само емоционално, а чисто рационално премислих, че ако се науча да пея правилно и развия гласа си, не би представлявало трудност да пея и друг стил музика. Макар че всеки стил си има нещо специфично, т.е. ако решиш да се занимаваш професионално, трябва да промениш стила на пеене. Така започнах с оперното пеене. Още в първи курс имах възможност да участвам в малки продукции, но все още не бях излизал на сцена. Тогава се появи възможност за роля в „Слугинята господарка“. Това е комична опера, в която действащите лица са три, като третият, който изиграх аз, е ням. Човек си мисли, че да играеш ням е лесно, но ако върнем лентата към старите филми на Чарли Чаплин, ще се убедим, че това е голяма тънкост, защото без думи трябва да изразиш какво чувстваш, какво мислиш, да изградиш образа. В началото и аз смятах, че ще е много лесно, но когато започнахме да работим в детайли, осъзнах колко е трудно. Повечето от колегите от горните курсове не искаха да играят тази роля, защото е под нивото на оперен певец да играе ням. Но именно тази роля ми даде първоначалния тласък към сцената. Трябва да благодаря на доц. д-р Виолета Горчева, която е моят преподавател по актьорско майсторство. Тя работеше извънредни часове с класа ни и е показателно, че голяма част от випуска ни се разви много добре.“
Както не се притеснява да влезе в ролята на ням слуга, така Калин се впуска и в предизвикателството на главната роля в дипломния спектакъл „Footlose” на студенти от факултета „Под и джаз изкуство“. „Трябваше за месец и половина да наваксам това, което курсът им е работил пет-шест месеца. Беше невероятно изживяване, тъй като трябваше да се науча на пластичност, много танци…“, припомня си той. Калин е тенор, което открива шанса пред музикалната му кариера да изпълни някои от най-добрите роли. Самият Хосе Карерас при гостуването си в България миналата година каза: „Най-романтичните роли са написани за тенор“. В годините на следването си Калин успява да натрупа завиден репертоар благодарение на подкрепата на преподавателя си проф. Свилен Райчев и доц. Горчева. Признава, че трудно може да каже коя е любимата му роля, защото:
„Всяка роля е различна. Приемаш образа на героя, който си. Излизайки на сцената, ти не играеш Калин или някой друг. Играеш образа, който ти е даден от автора с всичките негови терзания, мисли, мечти и амбиции, за да го представиш по начин, че публиката да повярва, да бъде истинско…Не мога да кажа, че имам една любима роля. Наскоро участвах в мюзикъла „Достатъчно“, който е проект на музикалната академия. Играхме го на сцената на Музикалния театър. Либретото и музиката са написани от две млади, много талантливи момичета. Едната от тях е Емелина Горчева, дъщеря на нашата преподавателка по актьорско майсторство. Става въпрос за школа по латино танци, в която се конкурират два образа. Единият, който е супер талантлив, но мързелив и живее живота си на стари лаври, но обожаван от всички. Другият, който аз играх, е човек, който се бори и дава максимума, но винаги е в неговата сянка. Това беше много интересна за мен роля. Мюзикълът е прекрасен, салонът беше препълнен. Мечтая си да се играе отново на сцена. Друга любима роля е от мюзикъла „Footlose” („Свободни“) на Рен Макормак. Това е момче, което се премества от големия в малкия град. Там се сблъсква с много забрани, а той е бунтарски настроен и повежда цялата тълпа. Трябваше да предам тази трансформация, как от аутсайдер става водач. Не го крия, но мюзикълът и оперетата са ми много интересни. Наскоро играх в „Графиня Марица“ ролята на барон Жупан, която е прекрасна. Тя ми е една от най-любимите, тъй като играх себе си, тъй като аз съм весел човек.“
Калин казва, че е имал възможност да замине за чужбина, но е избрал да остане в България. Ако някой ден го направи, то ще е само, за да специализира и отново ще се върне. „Надявам се да направя нещо наистина хубаво и да оставя следа след себе си, а не просто да изживея живота си“, казва той и добавя:
„Искам да съм на нашите сцени, хората да идват в театрите, да ни помагат да съхраним културата. Има толкова хубави български спектакли, както в операта, така и в оперетата. Трябва да съумеем да запазим това, което имаме и да го развиваме, да се пишат нови неща. Залети сме с чужда продукция. Както имаше една кампания „Избери българското“ за храна, трябва да има подобни кампании в подкрепа и на изкуството.“
От скоро Калин влезе и в съвсем нова роля, а именно на преподавател по пиано:
„За момента това е най-интересното предизвикателство в живота ми, защото винаги съм се възхищавал на преподавателите – обяснява той. – Майка ми е страхотен преподавател, с няколко специалности, с френски език, представя България на различни международни форуми. Имал съм допир до нея, поглед отстрани и знам, че професията на един учител е много отговорна. Дори бях малко стреснат, когато дойде предложението от вас. В началото имах съмнения в себе си. Обичам да правя нещата перфектно или изобщо да не се захващам. Не знаех дали ще се справя с мънички дечица, а това е много отговорно, защото поставяш основата на нещо, което може да определи съдбата на човек. Беше ме страх да не ги откажа, дали ще им дам този порив, който са дали на мен. В крайна сметка толкова хубаво ми стана, че мога да комуникирам с тях и да изградим връзка. Харесва ми, че се занимавам с това и е невероятно. От време на време им правя малки подаръчета, за да ги стимулирам. Но всъщност аз получавам по-големия подарък, тъй като виждам как децата идват, нямат понятие от клавишите, не знаят къде се намира нотата „до“ и постепенно виждам как израстват. Имах наскоро урок със Симеончо, който е на 5 години. 
Милият, от вратата ме прегърна и ми подари една детска маракаса, която е направил по детски, но ми е сложил сърчица, цветя. Интересно е как едно дете изразява любов или благодарност. Най-големият подарък за мен е да виждам как децата се развиват с всеки следващ урок.“
