Тя рисува въздействащи картини не само с четка и бои, но и с думи. С истинска страст разказва за нещата, които я вълнуват и в които вярва. Носи красивото име Нана, чийто корени изследователите свързват с древните траки. Завършила е философия, но се определя като самодеен художник. Споделя, че винаги е рисувала и за нея това е необходимост като дишането. Преподавател в Художествената академия харесва картините й и я кани да посещава курса по графика на проф. Галилей Симеонов. Включва се и в курса за любители, воден от големия живописец Сергей Петров. „Това са школуваните ми познания по изобразително изкуство“ с присъщата си скромност заявява Нана. Обича да работи с маслени и сухи пастели, както и с маслени и акрилни бои. „С акварел имам някои постижения, но това не е моята техника. Трябват много усилия, за да си партнираш с акварела и да се получат тези магии, които след това не се повтарят“, признава тя. За нещата, които истински я вдъхновяват, казва:
„Много ме впечатлява човешкото лице, психиката на човека. Но напоследък рисувам по-декоративни, по-фриволни и експресивни неща, защото очите ми са изморени от много рисуване. Имам също астигматизъм. Но портретът е бил моята магия. Когато рисувам човек, особено от натура, аз се влюбвам в него. Може да няма хармонични черти, но когато рисуваш, виждаш какво съвършенство е човекът. Може би в мен има нотка идеализъм. Когато правя портрет, въпреки приликата с модела, има оттенък на възвишеност, без да стигам до символика. Винаги търся и намирам най-доброто в човека.“
От години Нана работи с деца и им предава любовта си към рисуването. „Децата са нашите учители. Помагат ми да не изгубя своята спонтанност и да гледам с очите на изненадата. Човек се чувства щастлив, когато реализира своя потенциал. Аз обичам да рисувам и да работя с деца. Освен това децата са по-хубавата част от планетата. Пречиствам си душата, работейки с тях“ – споделя Нана. Първите й занимания по рисуване с деца са в софийското читалище „Константин Величков“, където работи и като секретар. След това получава покана да се присъедини към екипа на международната фондация „Агапедия“, основана от известния германски футболист Юрген Клинсман. Неправителствената организация има клонове освен у нас и в страните от Югоизточна Европа, като целта й е да помага на деца, лишени от родителска грижа. Четири пъти в седмицата Нана има часове по рисуване с децата от дома в кв. „Горна Баня“. Освен да провокира творческия заряд у тях и да ги научи на основните правила в рисуването, тя се заема и с други предизвикателство – да им помогне да се освободят от консуматорския манталитет, който придобиват децата в институциите. „Исках да ги науча не само да получават, но и да дават“, обяснява Нана. За целта тя организира изложба с техни рисунки в детското отделение на Специализираната болница по ортопедия в Горна Баня. Голяма част от детските картини са изкупени, а останалите подарили на детското отделение на болницата. „Освен това главния лекар допусна всеки един от нашите малки художници да прекара един час в стаята на някое от болните деца. Беше страхотно, защото по този начин те влязоха в ролята на даващи, на добрите ангели, които се грижат за някого. Това много повдигна духа им, повиши мотивацията им да рисуват“, развълнувано споделя Нана. Вече четири години тя води курсовете по изящни изкуства в „Дворецът на щастливите хора“: 
„Присъединих се към фондацията, защото тук попадаш в различно обкръжение. Това е един оазис на топлите човешки отношения. Не че нямаме кусури, но общата атмосфера е такава, че те кара да бъдеш екипен, да бъдеш в услуга на колегите и децата. Този дух те увлича и като че ли ставаш по-добър.“
За Нана децата са извор на творчество и задачата на преподавателя е да го открие и да подпомогне развитието му.
„За да има някакво надграждане и развитие в тези курсове, хубаво е да има редуване на часове, в които те научават нещо ново – композиция, цветознание, изграждане на обем, светлосенки, рисуване от натура или от фото източник, да се учат на изобразяване, където се изисква не толкова фантазия, въображение, а целенасочено внимание. Това е познавателният процес на рисуването. Без това няма как да се развият. Но когато има натрупани часове в тази посока, те трябва да си отдъхнат, защото зациклят в едно и също, натежава и се губи емоцията. Тогава преминавам към декоративни техники, към креативни прийоми, елементът на изненадата – как започваш и какво се получава накрая, това много влияе на децата. Понякога една дума, една смешка, изпусната от дете или от мен, ни провокира да подхванем темата, по която да работим.“
Според Нана рисуването не бива да се превръща в наука, а трябва да бъде под формата на игра. На въпроса – кое е по-важно: да ги научиш на техниката или да провокираш творчеството у тях, тя отговаря така:
„Мисля, че това са все едно лявата и дясната ръка. Не се изключват. Чисто емоционално, ако ме питаш, ще кажа, „да, креативното, дивото, фантазията“. Всеки се вълнува от неочакваното, от решението, което не си го виждал в друг човек. Това, което е измислило самото дете, уникалното, винаги повече вълнува и повече се харесва. И в професионалното изкуство е така. Пълно е в галериите, в подлезите с традиционни професионални картини – туристическа живопис, при която освен да се прозееш, друго не ти остава. Правилно е рисувано, но безкрайно скучно, няма живот. Докато при децата животът блика и това е тънкостта, научавайки ги на изобразителни умения , на наблюдателност, да съхраниш това, което е индивидуално за самото дете, да си останат деца и като големи, в добрия смисъл на думата.“
На прага на новата учебна година Нана си пожелава:
„Радостта от рисуването е доста силна мотивация за децата, но друго е да има изложба на техните рисунки. Иска ми се да има по-голяма публичност на това, което правим. Да се направи една хубава изложба по повод някой празник или събитие, на която да присъстват гости, родители, да бъде като една презентация на това, което са направили децата и те да усетят радостта от своите постижения, да се насладят от реакцията на другите. На това ми се иска да наблегнем тази година. Иначе и занапред ще продължим в посока на развиване на техните творчески умения, получаване на нови знания в областта на изобразяването, на цветознанието, на композирането и същевременно да се отключва тяхното творческо въображение. И също така да си бъдем семейство, да идват с удоволствие.“
