Призвание, мисия, дарба…Така чаровната госпожица Поли описва учителската професия. Със своя талант и любов към музиката тя успява да вдъхнови учениците си да извличат от черно- белите клавиши приказни мелодии, да пресъздават различни музикални образи и да изливат с помощта на нотите своите емоции. Самата тя започва да свири на пиано на пет години и половина. „Родителите имат основна роля в развитието на детето. Затова съм много благодарна на моите, че са ме насочили и са ми дали възможност да се развивам в тази 
област“, споделя Поли. Любовта към музиката тя е наследила от семейството си. Баба й е била народна певица. Майка й на младини е свирила на акордеон, а баща й е танцувал в народни ансамбли.„Още в началото, когато започнах да се занимавам, майка ми каза, че това е инструмент, на който трябва да бъдеш напълно отдаден – разказва чаровната преподавателка по пиано. – Много често, когато мои приятели излизаха навън да играят, трябваше да оставам вкъщи да свиря. Но в никакъв случай не съжалявам, защото пианото и музиката са ми дали много. Научили са ме на постоянство, на дисциплина. Всеки, докоснал се до музиката, се чувства различен.“
Поли е завършила националното училище по изкуствата „Панайот Пипков“ в град Плевен, а след това и класа по пиано при проф. Андонова в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Има и две магистратури – концерт-майстор и Педагогика на обучението по музика. Посещавала е също майсторските класове при проф. Милена Моллова, проф. Атанас Куртев и Тамара Подубная, Андрас Хамари (Andras Hamary). Съвсем млада, тя вече е музикален директор в културно-образователен център „Дворецът на щастливите хора“ и преподавател по пиано и солфеж. За избора
си да се посвети на преподаването, споделя:
„Смятам, че това е моето призвание. Искам да предам на децата любовта към музиката, да ги науча да я ценят. Дори да не продължат да се занимават професионално, те ще са тези, които ще отидат да си купят билет за опера, за концерт и по този начин ще подкрепят културата, без която не можем.“
Класът на Поли наброява 26 влюбени в нея и в музиката малки музиканти.Най-малката й ученичка е на пет години и половина, а най-голямата – на 13. „Те израстват пред очите ми. Чувствам се като тяхна майка“, признава тя:
„Много е важно отношението помежду ни, атмосферата, която се създава в час. Преди всичко искам да бъдат мои приятели и да ми се доверят, да се чувстват свободни да споделят как се чувстват, какво ги вълнува и тогава пристъпваме към изучаването на инструмента.“
Поли има индивидуален подход към всяко дете. „Много е хубаво да го поемеш като суров материал и да го доведеш до там, че да печели награди на конкурси. Моята цел е освен да свирят на пиано, да бъдат и актьори, да умеят да контактуват с публиката, когато са на сцената, защото сценичната изява е дори едно различно изкуство. Затова концертите, които организирам, винаги са различни, винаги имат някакъв сценарий. Последният, който беше за Рождество, бе под мотото „Щастие в двореца“. Чрез него показахме, че човек може да бъда щастлив от това, че свири на пиано, че е докоснат от музиката. Вече трета поредна година мои деца печелят награди в национални и международни конкурси. Милост Ковачева има две втори награди и една трета.
Яна има поощрителна награда. Винаги са забелязвани.“
Истинско удовлетворение на Поли й носят успехите на нейните ученици, както и признанието: „Ти си най-добрата учителка и най-добрият приятел“. Сега тя е замислила организирането на конкурс, в който да участват освен децата, подготвящи се в „Дворецът на щастливите хора“, но и от други музикални школи: „Идеята ми е децата да открият място за среща, място,
където могат да изразят себе си, а не просто да се конкурират. Искам да направя този музикален конкурс, който ще бъде възможност да се създадат много приятелства и ще обедини децата, обичащи музиката“, обяснява Поли. Тя е категорична, че музиката руши прегради и изгражда приятелства. Дава като пример музикалните ателиета, които често обича да прави:
„В тях събирам обикновено по 7 – 8 деца и свирим едни пред други, говорим си за композиторите и тяхното детство. Виждам, че след подобни занимания децата са много сплотени, споделят опит, говорят си и това е много важно“.
За Поли музиката е универсален език. Често сяда зад пианото, за да излее емоциите си. „Обичам да влизам в различни образи. Много зависи от настроението ми. Ако съм, например по-носталгична, свиря романтична, лирична музика. Музиката действа като терапия“, признава тя. Въпреки натрупаният опит като концертиращ пианист, споделя, че сценичната треска и високият адреналин не я напускат. „Когато изляза пред публика, сякаш не съм аз. Живея чрез клавишите, чрез произведението и емоциите, които искам да предам. Аз съм много емоционален човек и съм изцяло отдадена на това, което правя. Във всяко нещо влагам душа и сърце. Целият ми живот е свързан с децата и музиката.“
