Любов, традиция, идентичност, пазител на изконните български ценности, професия…Всичко това е българският фолклор за очарователната народна певица Ралица Атанасова. От 15 години тя работи в ансамбъл „Филип Кутев“, а преди това е била преподавател по народно пеене в гимназия със засилено изучаване на музика. Рали е също част от екипа на „Двореца на щастливите хора“ и разбира се, води заниманията по народно пеене.
Народната музика е в гените й
„Моят прадядо беше кларнетист – разказва Ралица. – Преди години в Северна България имаше традиция във всяко или почти във всяко село да има духова музика. В селото на дядо ми, Брестовец, също имаше духов оркестър. Прадядо ми ръководеше репетициите на оркестъра и се опитваше да ограмотява нотно останалите дядовци. Те идваха на репетиции вкъщи, така че имах възможност да ги слушам. От една страна това ми беше интересно. От друга- по Националното радио допреди 20 години звучеше много народна музика. На село почти постоянно работеше радиоточката и звучеше народна музика. Това е бил първият ми досег с музиката на известните изпълнители, които са правели професионални записи в БНР. Също така баба ми пееше много хубаво, майка ми, нейната майка също. Това нещо се предава явно генно. Баща ми свиреше на акордеон доскоро. Аз завърших езикова гимназия, но в Плевен към Центъра за работа с деца имаше детско-юношески фолклорен ансамбъл, в чийто хор пеех. Впоследствие станах солистка на ансамбъла. Пеейки в този хор, вече когато бях в 10 клас започна да ми става много интересна самата работа с хора и аз реших, че това ще е моята бъдеще професия. Започнах да ходя на уроци по пиано, солфеж, хармония и всичко необходимо, за да мога да се подготвя за кандидатстване в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. След училище кандидатствах там и бях приета специалност „Дирижиране на народни хорове и оркестри и народно пеене“.
За работата като мисия и призвание
Една от причините Ралица да започне работа като преподавател по народно пеене е желанието й да се съхрани българския фолклор.
„Смятам, че това е нещо, което не само си струва, но задължително трябва да бъде запазено, защото нашите деца и внуци, въобще поколенията след нас трябва да знаят откъде идват, трябва да познават корените си. Фолклорът е това, което свързва миналото с настоящето и бъдещето. До голяма степен фолклорните ни традиции са съхранени в песните. Всяка песен разказва някаква случка, която е била част от бита на хората. През миналите векове не е имало телевизия, мобилни телефони и съвременната техника, с която днес разполагаме, за да си заснемем клип. Хората всичкото това са го предавали чрез песните, тъй като много от тях не са можели и да пишат. Това нещо се е предавало от уста на уста и е стигнало до наши дни. В началото на миналия век са започнали да записват фолклор, създадени са първите сборници, в които са записани текстове и са нотирани песни. Така голяма част от тях са достигнали до нас.“
Рали вярва, че българският фолклор няма да се загуби, тъй като през последните години има възраждане на интереса към българската народна музика, към народното пеене и танци. „Ние трябва да го съхраним, защото това е нашата идентичност, която ни отличава от всички останали народи, включително от нашите съседи на Балканите“, добавя тя. Талантливата певица преподава народно пеене на най-малките, които посещават Детска арт градина „Щастливи деца“.
„С тях е много интересно – споделя Рали. – Преди да дойда в „Дворецът на щастливите хора“ не бях работила с чак толкова малки деца. Човек трябва да е креативен, да измисля по-интересни начини, за да предизвика интереса на децата. Това се получава с по-игриви песнички, които лесно се запомнят, които могат да се направят като хорце или някаква игра. За мен беше много приятно, че дори най-малките, които са на две години и все още не могат да говорят добре, имат голям интерес и дори настояват за някои определени песни и много искат да ги пеем. Повтарят думичките ентусиазирано, даже продължават след като е приключил часът. Това много ме радва. Има, например, едно хорце, което е много любимо на всички, на най-малките особено – „Дули, дули гайда“, на което се въртим, пеем. Те са много ентусиазирани.“
Желанието на Ралица и Жани Ковачева, творчески директор на „Дворецът на щастливите хора“ е да разпалят любовта към българското народно пеене и сред по-големите. Ето защо в програмата на културно-образователната платформа е включено и „Етно студио“, което ще води Ралица. Повече за идеята тя разказва:
„Идеята е да се съберат млади хора и по-възрастни, които имат желание да пеят народни песни. В зависимост от самите хора, които се съберат, ще преценим какъв ще бъде репертоарът- дали ще е по-автентичен или по-обработен фолклор, тип хорово пеене. Общо взето идеята е като за начало да бъде с повече автентични песни. Ако някой има желание индивидуално да се занимава и да учи песни от определена област, която му харесва като звучене, това е другият вариант. Целта ни е да бъде съхранен фолклорът. И като на едновремешните седенки, това да бъде време, в което да си отдъхваме, докато правим нещо, което ни е приятно.“
За отговорността да си част от първия български ансамбъл за народни песни и танци
„Това е нещо доста вълнуващо, бих казала и отговорно, защото ансамбъл „Филип Кутев“ е емблемата – споделя Ралица. – Това е първият по рода си ансамбъл, създаден в България, целта, на който е да пресъздава българските традиции – музикални, песенни, танцови и те да бъдат представени на сцената пред публика, не само в България, но и пред света. По-късно през годините са създадени и другите ансамбли, които са в по-големите градове в страната, също детско-юношески ансамбли. Но всички се равняват по „Филип Кутев“ и е доста отговорно да си част от такъв състав.“
Като част от ансамбъла Ралица е участвала в концерти из цялата страна и зад граница. Почти няма европейска държава, в която да не са гостували. Турнетата са ги отвели и до далечни дестинации като САЩ и Япония.
„Чуждата публика приема много добре българския фолклор, защото той е нещо много различно със своето разнообразие от ритми, в танците – от стъпки, движения, в музиката – характерните неравноделни размери, които другаде ги няма. Песните, обработени от Филип Кутев и по-късно от другите композитори след него, занимавали се с фолклор, са направени тригласни, четиригласни, дори пет- шестгласни. Те се приемат много добре от чуждата публика. Към тях има голям интерес и на Запад, и в Япония. Особено японската публика, която по принцип е сдържана, която слуша внимателно през цялото време докато трае песента, но след това избухва в бурни аплодисменти и реакция, която е характерна обикновено за тукашната публика. Бяхме изненадани, че предизвикахме такава реакция у тях. Много харесват такъв тип музика, специално хоровата. Жалко е, че българският фолклор се оценява повече навън, отколкото у нас.“
За песните от родния й край, събрани в албум
Преди около две години Ралица издаде своя първи самостоятелен албум, носещ нейното име. В него талантливата певица е събрала песни от своя роден край – Средна Северна България, с чийто фолклор е закърмена от малка.
„В този район на България има много красиви песни, много разнообразни, които не са много популярни – обяснява тя. – Това, което напоследък битува в ефира е определена група македонски песни, които за съжаление се приемат като българския фолклор, а всъщност това не е всичко. Затова реших албумът да включва само песни от този край, хем да бъдат запазени, хем разпространявайки албума те да станат достъпни до други хора. Надявам се да бъдат харесани от младите хора, които имат интерес да се занимават с фолклор и по този начин да бъде продължен техният живот.“
За семейството и мечтите
„Децата ми много харесват фолклора. Имам две големи дъщери, те много обичат да танцуват народни танци – разказва Ралица. Като бяха малки пееха заедно с мен. И двете завършиха Музикалното училище. Голямата, Елена, завърши с арфа, малката, Слава – с цигулка. Слава сега е студентка в Германия в Университет по изкуствата в град Есен, а Елена учи „Връзки с обществеността“ в СУ, но продължава да свири на арфата. От време на време правим някакви експерименти с народни песни, които те съпровождат и се получава интересно. Имам желание и се надявам лятото, когато се прибере и по-малката, да имаме повече време заедно и дано да успеем да запишем нещо от това, което експериментираме.“
