Откакто се помня, все пея. Фразата звучи тривиално, леко изтъркано. Но всъщност това е реалността за мнозина, тръгнали по пътя на музикалната кариера. Такъв е случаят и със Станислава. Отскоро тя е част от творческия екип на „Двореца на щастливите хора“ и успешно си изявява в ролята на вокален педагог. Разказва, че пее от съвсем малка.
Обожава пеенето и затова работата не й тежи, а й носи удоволствие и истинско удовлетворение. Станислава е от смесен произход. Майка й е рускиня, а баща й – българин. Родена е в Архангелск, но израства в България. Затова и казва, че България чувства като своя родина. Тук прави и първите си по-сериозни крачки във вокално отношение:
„От 1 до 9 клас пях в ямболския хор „Проф. Георги Димитров“, който продължава да съществува, разказва Станислава. – Това е хор с много силни традиции, печелил е много награди и със страхотен диригент. Стефка Пастърмаджиева беше диригент на хора, в момента е дъщеря й – Весела Пастърмаджиева. В училище учителят по музика ни събра няколко момичета и момчета в първата ни група. Момчетата свиреха на барабани, китара, пиано и бас, а четири момичета пеехме. Първоначално бяхме група за политически песни, защото тогава беше актуално. Участвали сме в Албена във фестивал „Ален мак“, където спечелихме първо място. След това си станахме поп група и изпълнявахме песни на Мадона, Майкъл Болтън, Марая Кери.“
След училище Станислава решава, че предпочита да работи, отколкото да продължи да учи. „Поработих три години и ми дойде акълът в главата – смее се тя. – Реших да кандидатствам в Нов български университет. Явих се на изпит за специалност поп пеене. Приеха ме в класа на доц. Ангел Заберски. По-късно той ми сподели, че ме е избрал и не съм попаднала случайно в неговия клас. Смятам, че имах голям късмет и много се радвам, че съм учила при него. Той ми даде нова насока в музиката, до която не бях се докосвала. Семейството ми не са музиканти и като малка съм слушала това, което е популярно по радиото и телевизията. Докато той ми отвори очите за джаза, евъргрийните. Затова съм му много благодарна. Синът му Ангел Заберски-младши, известен композитор и джазмен, беше корепетитор на нашия клас. Това също е голям плюс да пееш с такъв музикант.“
По-късно Станислава е ученичка и на известния български тенор Арон Аронов. След университета тя участва в различни групи, с които пътува и пее на екзотично място като Бахрейн, също в Норвегия, и Дания. Кариерата зад граница обаче не е по вкуса й и се връща към клубните участия в София и Банско. „Дълго време си далече от семейство, приятели“, обяснява тя причината да се откаже. Станислава е работила и с популярни български изпълнители като Васил Найденов и Силвия Кацарова, изпълнявайки бек вокали в техни песни.
„В момента имам удоволствието да участвам в една поп опера в Музикалния театър – разказва тя. – Там съм в ролята на магьосницата. Интересното на тази поп опера е, че е изцяло българска, няма западен еквивалент. Тя е по приказката на Оскар Уайлъд „Рибарят и неговата душа“. Композитор е Минко Ламбов, а либретото е на Ана Топалова. Участието ми в тази поп опера е предизвикателство за мен, защото е много мащабна продукция със симфоничен оркестър, поп рок банда, балет и хор. Участват над 100 човека. Досега не съм участвала в подобна продукция и много се вълнувам.“
От няколко месеца Станислава влезе и в ролята на вокален педагог. Не крие, че в началото е била леко притеснена, но вече напълно се е отдала на предизвикателството да работи с малките сладурковци от хора „Щастливи деца“, както и да дава индивидуални уроци.
„Опитвам се да създавам приятелска атмосфера – обяснява младата преподавателка. – Дори не държа да ми казват госпожо, а както им е приятно. Стремя се да минават приятно часовете. Естествено има някои неща, на които държа и трябва да се изпълняват. Специално при индивидуалното пеене за мен много важно е разпяването. На децата това им е малко скучно и не разбират защо го правим. Опитвам се да им обясня, че за мен това е най-важната част от урока. По време на разпяването аз им поставям гласа, така че да звучи правилно и това да им стане навик, който да пренесат в пеенето.“
Успехите не закъсняват. Малчуганите от детския хор „Щастливи деца“ са поканени да участват в предаването на БНТ „Милион и две усмивки“. „Много добре се представиха и бях много горда с тях“, признава Станислава. За себе си казва, че е обикновена майка и съпруга. Определя се също като весел човек. Обича да пътува със семейството си, да прекарва време със сина си и да се събира с приятели. Това, за което си мечтае, е:
„Основното, което искам, е свързано със семейството ми – да сме здрави всички, да сме щастливи. Ще се радвам, ако мога да продължа да работя това, което харесвам, колкото се може по-дълго време. Защото пеенето не го приемам като работа, а като удоволствие. Затова и толкова леко минава работният ми ден. Дадох си сметка, че това е нещото, което със сигурност умея, доставя ни удоволствие и истински ме удовлетворява.“
