Пилот, предприемач, мечтател, любител на високия адреналин и предизвикателствата, и не на последно място – баща на пет деца… Ако се чудите възможно ли е всичко това да описва една личност, то отговорът е ДА! Живото доказателство е Стоил Палхутев, мениджър събития и корпоративни клиенти в „Дворецът на щастливите хора“.
Детската мечта на Стоил е да стане пилот и рано успява да я сбъдне. Още като ученик започва да управлява малки самолети. На 15 години скача за първи път с парашут. С усмивка признава, че тогава подправил бележника си, за да се представи за 16-годишен, каквато била минималната допустима възраст за подобно екстремно преживяване. По-късно учи във Военно-въздушното училище в Долна Митрополия със специалност авиоинженер. Завършва го точно две години след т. нар. демократични промени в България и наблюдавайки наченките на свобода, решава да опита късмета си и да се реализира извън структурата на Българската армия. За любовта към пилотирането и решението да поеме по пътя на предприемачеството, Стоил се връща назад в спомените си: 
„Лятото си прекарвах на летището в Стара Загора. Тогава имаше организирани школи, аеро клубовете бяха част от отбраната. След това кандидатствах и бях приет електроника в Техническия университет и във Военно въздушното училище. Бях в голяма дилема, но не съжалявам за избора си. Разбира се, тогава изобщо не се говореше за предприемачество и за нещо, което човек може да инициира като бизнес по законен начин. Когато дойдоха обаче промените започнахме да се променяме, да се отваряме, да виждаме, че има нещо повече от това, което ни беше представяно преди. Нямах конкретна идея какво ще правя, макар че си бях съставил списък с 30 неща, с които мога да се занимавам. Тъй като вече не стоеше пред мен сигурността на осигурената държавна работа като офицер от Военно- въздушните сили, трябваше да се организирам сам. Бях включил в списъка си дори такива шантави неща като да карам такси, както и да разнасям вода по домовете в родното ми Хасково. Там водата не става за пиене и хората ходят да си пълнят с туби от една местност Кенана. Мислех, че ще е голямо удобство за хората, ако с туби им разнасям вода. Но реално какво се случи? Градската ми специалност е „Радио и телевизия“ и се опитах да работя по нея, но това не продължи повече от месец, защото нямах практически опит, освен това нямах ментор и бяха започнали да закриват радио-телевизионните сервизи. От немай къде започнах да продавам меда на баща ми. Имам спомен, че заедно с бабите на пазара продавах 5-6 буркана с мед. Това беше доста ключов момент да пречупя мисленето, че няма срамна работа. Това отприщи доста сериозен потенциал и въображение как да развия бизнеса. В продължение на 20 години се занимавах с мед и пчелни продукти. Започнах от 5 буркана на пазара и стигнахме до 20 тона на седмица. Първоначално продавах меда на баща ми, който е пчелар, но той много бързо свърши. Затова започнах да изкупувам по малко и така се разраснаха нещата. Марката „Палхутев“ стана емблематична през годините. Изнасяхме за 22 държави, включително за Северна Корея и Саудитска Арабия. Направихме няколко цеха, фабрика. През 2010 г. приключих с този бизнес.“
На мнозина решението на Стоил да се оттегли от бизнеса точно, когато е на върха, навярно ще се стори странно. Той обаче има своите аргументи:
„Въпреки че беше наш бизнес, реално той ни управляваше. Много хора си мислят, че като имат бизнес, те го управляват. Ако спреш да си активен в бизнеса, ако излезеш в отпуск за 6 месеца, като се върнеш, ако все още го имаш, значи е добре организиран. Ако бизнесът е тръгнал надолу, значи той те управлява. Прочетох няколко книги за активни, пасивни доходи, за изграждане на голям бизнес. Реших, че това, което правя занапред, ще бъде да създам система, която да работи и без моето участие. Разбира се, не съм постигнал крайния резултат, който искам, но доста неща постигнах оттогава. Най-вече аз самият се обучавам в тази посока, защото както казват и моите ментори: „Богатите хора не работят за пари, а изграждат мрежи и системи, а всички останали си търсят работа.“ От този момент нататък бизнесите, които подхващам, възможностите, които анализирам, са именно в тази посока, има ли потенциал да стане бизнес, който да бъде така организиран, че да има минимално мое участие?!“
В „Дворецът на щастливите хора“ Стоил вижда невероятен потенциал и това е една от причините да поеме менажирането на събития и връзката с корпоративни клиенти.
„Това, което видях в Двореца, влезе в сърцето ми като нещо, което може да окаже влияние в обществото ни, не само в социалната сфера, но и във възпитанието на децата. Аз много обичам децата. Неслучайно с Краси имаме пет деца. Дворецът, както се развива, може да бъде център за доста разностранно развитие и възпитание на децата, за изграждане на ценности, създаване на умения, откриване на таланти. Бих казал не само с арт насоченост, но изобщо талант и потенциал в едно дете. Не всяко дете може да рисува, да пее или да свири, но всяко дете има талант и ако има подходяща среда, а аз виждам подходяща среда в Двореца, той може да бъде открит и развит, което би била голяма помощ за родителите. Няма значение дали ще е в областта на математиката, нещо, свързано с креативност или със спортна насоченост, музика, песни, танци, рисуване. Но дори да проявява доброта. Например, едно от нашите деца много обича да се грижи за по-малките. На времето, когато я изгубехме някъде, винаги я намирахме да помага около някоя количка с бебе. Това е дарба, тя ти е вложена и я чувстваш естествено. Реших, че би било чудесно, ако можем да допринесем за развитието на Двореца. По тази причина поех част от ангажиментите. Много ме зарежда, когато организираме детски рождени дни, защото правим децата, а и родителите щастливи. Това стои в концепцията на „Дворецът на щастливите хора“ – в него да работят щастливи хора и да правят щастливи хората, които да ползват услугите на Двореца. Всичко, което се развива в тази посока, много ме радва. Така разбираш, че си струва.“ 
Идеите на Стоил не спират до организирането на различни събития – рождени дни, корпоративни обучения, тийм билдинг събития, но проучва възможностите в Двореца децата да се учат и на предприемачество, да придобиват финансова култура.
„Това може да се случи практично с игри. Има вече такива за детска възраст, които помагат да се развие самостоятелното взимане на решения в определени казуси, свързани с парите или решаване на проблеми- обяснява Стоил. Защото предприемачът е човек, който може да открие възможности и ги развие, да види неща, които другите не виждат. Разбира се, в детска възраст това ще бъде учено на много по-ниско ниво, но дори да се научи да прави разчет на финансите, които родителите му дават или пък, когато иска да си купи нещо, да знае как да събере сумата, а не просто да отиде да поиска, е сериозна стъпка. Има такива програми. Сега ги разучавам. Такова развитие на предприемаческо мислене в децата със сигурност ще им бъде от полза да се справят и в други области от живота. Децата трябва да придобият мисленето как да реша проблем, а не да чакат някой друг да го направи, да бъдат проактивни, да генерират идеи, да не се притесняват, че някои от идеите са налудничава, щури. Това е недостатъчно разработена област от възпитанието на децата. Ако децата са в креативна среда, която им помага да израстват предприемачески, което става на 14 – 16 години, то тогава вече могат да имат бизнес на тяхното ниво. Някои от големите бизнеси са започнати на тази възраст. Например, Ричард Брансън, едно от големите имена в света на бизнеса, собственик на авиокомпанията „Върджин Атлантик Еъруейс“ и на музикалната компания „Върджин рекърдс“ е започнал на 14 -15години.“
Стоил не се страхува не само да предприема различни бизнес начинания, но е и от малцината българи дръзнали да бъде баща на пет деца – две момчета и три момичета. Най-големият е на 21 години, а най-малкият – на 12. Признава, че със съпругата му, Краси, още преди да се оженят решили да имат повече деца.
„Всяко е уникално, едно с едно няма еднакво, дори в темперамент или в характер. Но семената сеем еднакво във всички и вярваме, че през годините повечето от тях ще поникнат в добри плодове. Иска ни се по-бързо да става, но дори след години като виждаме, че неща, които сме им говорили, учили, наставлявали започват да поникват. И някак си ти става хубаво на душата, че са си стрували усилията, въпреки че за момента ти говориш, а както се казва: през едното ухо влиза, през другото излиза. Но някъде там остава нещо.“
За семената, които със съпругата му посяват в децата си, Стоил казва:
„От малки ги учим на християнски ценности. Това е като основата на една къща – ако основата е здрава, каквито и тапети да сложиш, след това къщата ще бъде здрава и красива. Но ако основата е разклатена, липсват принципите, ценностите, и най-хубавите тапети да сложиш на една къща, тя ще падне и всичко ще е напразно. Така че, основното, на което сме ги учили чрез пример, е да изграждат стабилна основа, нещата, в които вярват да бъдат здрави, непреходни и морални. Да се стремят към това да развиват себе си, да не спират и да не бъдат посредствени, да бъдат щедри, насочени към това да помагат на другите и да развиват потенциала, който Господ им е дал.“
